Епидемиолозите ни казват, че COVID-19 не е бил „черен лебед“. В нашия живот ще има пандемии, които са също толкова тежки, ако не и по-тежки. И когато дойде следващата, Китай, Сингапур и може би Виетнам ще бъдат по-добре подготвени, защото са се поучили от това ужасно преживяване. Почти всяка друга страна, включително по-голямата част от Г-20, ще бъде също толкова уязвима, колкото беше, когато COVID-19 удари.
Но как е възможно това? В края на краищата, не се ли бори светът все още с най-тежката пандемия от век насам, която вече е убила почти 5 милиона души и е принудила правителствата да похарчат около 17 трилиона долара (и броят им расте), за да смекчат икономическите щети? И не са ли световните лидери възложили на водещи експерти да разберат какво се е объркало толкова много и как можем да се справим по-добре?
Експертните панели вече са докладвали и всички те казват горе-долу едни и същи неща. Светът не харчи достатъчно за наблюдение на огнищата на инфекциозни заболявания, въпреки потенциала им да се превърнат в пандемии. Липсват ни стратегически резерви от лични предпазни средства (ЛПС) и медицински кислород, нито резервен капацитет за производство на ваксини, който би могъл бързо да бъде увеличен. А международните агенции, натоварени с глобалната здравна сигурност, нямат ясни мандати и достатъчно финансиране и не са адекватно отчетни. Просто казано, никой не отговаря за реакцията на пандемията и следователно никой не е отговорен за нея.
Резюме от Chinadaily
Време на публикуване: 29 октомври 2021 г.